Авиоотряд 28 ще се "храни" с такси от правителствения ВИП
Предприятието, обслужващо полетите на властта и известно като Авиоотряд 28, ще смени името си и ще получи задачата и привилегията да менажира ВИП " А " терминала на летище София, именуван " държавния ВИП " (привилегията е, че ще може да събира такси за обслужването на значимите пасажери). Това плануват промени в Закона за гражданското въздухоплаване, които към този момент се разискват в Народното събрание. В плана има и други новости - ще има специфична уредба за безпилотните летателни апарати - другите типове дронове, а дребните авиопортове, които имат статут " летищна площадка " (какъвто е казусът в Балчик например), ще могат да обслужват интернационалните чартъри.
След премането на законовите ремонти Авиоотряд 28 ще стане назовава публично ДАО - Държавен авиационен оператор. Една от аргументите за преименуването е, че му се вменяват нови функционалности - ексллоатацията на ВИП терминала, а другата е, че сегашната " компания " с цифрата 28 е архаизъм от времето на социализма ( " Авиотряд 28 " е основан през 1972 г. - 28 години след промяната на властта на 9 септември 1944 г.
В момента правителственият ВИП се ръководи от държавното дружество " Летище София ". То обаче всеки миг ще премине в нов режим - на концесия, а ВИП терминалът не влиза в обсега на контракта с бъдещия собственик на летището - интернационалния консорциум " СофКънект ".
Занапред авиоотрядът - към този момент като ДАО, освен ще вози ВИП пасажери, само че и ще поеме наземното им обслужване. За посрещането и изпращането на значимите пасажери Държавният авиационен оператор ще събира такси. Освен това се планува работата на ВИП Терминал А да се усили. " В момента депутатите, членовете на ВСС и други значими персони се обслужват гратис през ВИП " Б " на летището гратис, а концепцията е към този момент и те да минават през зала “А ” и съответното ведомство да заплаща на ДАО такси от бюджета, очакван за протоколни действия ", показва уеб сайтът Offnews.
Според друга част от готвените законови промени и по-малки български летища ще могат да посрещат интернационалните полети. Това се отнася за авиопортове, които са класифицирани като летателни площадки. Ако разполагат с подобаваща инфраструктура и личен състав, те ще могат да обслужват чартъри от и за чужбина.
Министърът на превоза ще би трябвало да задвижи приемането на разпоредба, която да уреди разпоредбите за употреба на множащите се флотилии от дронове. Безпилотните апарати ще бъдат вкарани в указател, а така като са прекомерно различни по конструкция, размери и предопределение, в наредбата ще има и характерни условия. Дроновете с товароносимост над 20 кг да вземем за пример наложително ще би трябвало да се застраховат.
Авиоотряд 28 - история
ПУБЛИКУВАНА НА 12.01.2018Г.
Авиоотряд 28 е държавен авиационен оператор в България за осъществяване главно на:
- полети със особено предназначение;
- полети за министерства и ведомства.
Наречен е по този начин поради основаването му през 1972 година, когато се навършват 28 години от преврата на 9 септември 1944 година
Авиоотряд 28 прави и друга въздухоплавателна активност в сходство със свидетелството си за авиационен оператор за образование, повишение и поддържане на професионалната подготовка на авиационния личен състав, когато това не попречва осъществяването на главната активност.
След Втората международна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно управление и осъществяване на специфични държавни задания.
След 9 септември 1944 година и до края на Втората международна война единственият в българската армия бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става главен аероплан за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически задачи. Преоборудван и за същите цели се употребява още трофеен Не-111, зарязан от германците в България.
Остра нужда от гражданско въздухоплаване се демонстрира през 1946 година, когато българска държавна делегация би трябвало да взе участие в интернационалните срещи, свързани с края на Втората международна война. Налага се незабавно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 година, отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и по-късно за Париж.
„ Юнкерс 52/3м “ на гражданската авиация е употребен единствено един път от Георги Димитров по маршрута Варна – София. На 15 май 1948 година основният инспектор-пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни известия, заобикаля в Турция с предопределения за държавен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г.[4] е извършен и терористичния акт от някогашния авиатор от въздушните войски Страхил Михалакиев [5], при който самолета Ju 52/3m е отклонен за Турция. Предприемат се ограничения за сигурност които не позволяват обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При нужда Васил Коларов и Вълко Червенков известно време употребяват единствено руски цивилен и военни самолети, изпратени особено за случая.
„ Ли-2 Борд 41 “ е 4-ят доставен от Съюз на съветските социалистически републики военно-транспортен аероплан за българската авиация. Зачислен е в 16-ти транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за държавен и е преоборудван от общоприет пътнически салон във вид с нараснал комфорт. В салона са сложени диван и радиоапарат. Машината е обслужвана от военни водачи и се съхранява под засилена защита в хангара на северния регион на летището. След промяната на Вълко Червенков през 1956 година новият първи партиен началник Тодор Живков се доверява на военните водачи и техническото обслужване на държавната машина от 16-ти ров, като стартира да я употребява за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „ Ил-14 “ през 1956 година за гражданската авиация постанова преподготовка на български летци за употребата им. След усвояването на машините по-модерният аероплан се постанова при осъществяване на полети за обслужване на държавното управление.
В последвалите години Авиоотряд 28 употребява самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Еърбъс A319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.
След премането на законовите ремонти Авиоотряд 28 ще стане назовава публично ДАО - Държавен авиационен оператор. Една от аргументите за преименуването е, че му се вменяват нови функционалности - ексллоатацията на ВИП терминала, а другата е, че сегашната " компания " с цифрата 28 е архаизъм от времето на социализма ( " Авиотряд 28 " е основан през 1972 г. - 28 години след промяната на властта на 9 септември 1944 г.
В момента правителственият ВИП се ръководи от държавното дружество " Летище София ". То обаче всеки миг ще премине в нов режим - на концесия, а ВИП терминалът не влиза в обсега на контракта с бъдещия собственик на летището - интернационалния консорциум " СофКънект ".
Занапред авиоотрядът - към този момент като ДАО, освен ще вози ВИП пасажери, само че и ще поеме наземното им обслужване. За посрещането и изпращането на значимите пасажери Държавният авиационен оператор ще събира такси. Освен това се планува работата на ВИП Терминал А да се усили. " В момента депутатите, членовете на ВСС и други значими персони се обслужват гратис през ВИП " Б " на летището гратис, а концепцията е към този момент и те да минават през зала “А ” и съответното ведомство да заплаща на ДАО такси от бюджета, очакван за протоколни действия ", показва уеб сайтът Offnews.
Според друга част от готвените законови промени и по-малки български летища ще могат да посрещат интернационалните полети. Това се отнася за авиопортове, които са класифицирани като летателни площадки. Ако разполагат с подобаваща инфраструктура и личен състав, те ще могат да обслужват чартъри от и за чужбина.
Министърът на превоза ще би трябвало да задвижи приемането на разпоредба, която да уреди разпоредбите за употреба на множащите се флотилии от дронове. Безпилотните апарати ще бъдат вкарани в указател, а така като са прекомерно различни по конструкция, размери и предопределение, в наредбата ще има и характерни условия. Дроновете с товароносимост над 20 кг да вземем за пример наложително ще би трябвало да се застраховат.
Авиоотряд 28 - история
ПУБЛИКУВАНА НА 12.01.2018Г.
Авиоотряд 28 е държавен авиационен оператор в България за осъществяване главно на:
- полети със особено предназначение;
- полети за министерства и ведомства.
Наречен е по този начин поради основаването му през 1972 година, когато се навършват 28 години от преврата на 9 септември 1944 година
Авиоотряд 28 прави и друга въздухоплавателна активност в сходство със свидетелството си за авиационен оператор за образование, повишение и поддържане на професионалната подготовка на авиационния личен състав, когато това не попречва осъществяването на главната активност.
След Втората международна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно управление и осъществяване на специфични държавни задания.
След 9 септември 1944 година и до края на Втората международна война единственият в българската армия бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става главен аероплан за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически задачи. Преоборудван и за същите цели се употребява още трофеен Не-111, зарязан от германците в България.
Остра нужда от гражданско въздухоплаване се демонстрира през 1946 година, когато българска държавна делегация би трябвало да взе участие в интернационалните срещи, свързани с края на Втората международна война. Налага се незабавно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 година, отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и по-късно за Париж.
„ Юнкерс 52/3м “ на гражданската авиация е употребен единствено един път от Георги Димитров по маршрута Варна – София. На 15 май 1948 година основният инспектор-пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни известия, заобикаля в Турция с предопределения за държавен He111. След това бягство на 30 юни 1948 г.[4] е извършен и терористичния акт от някогашния авиатор от въздушните войски Страхил Михалакиев [5], при който самолета Ju 52/3m е отклонен за Турция. Предприемат се ограничения за сигурност които не позволяват обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При нужда Васил Коларов и Вълко Червенков известно време употребяват единствено руски цивилен и военни самолети, изпратени особено за случая.
„ Ли-2 Борд 41 “ е 4-ят доставен от Съюз на съветските социалистически републики военно-транспортен аероплан за българската авиация. Зачислен е в 16-ти транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за държавен и е преоборудван от общоприет пътнически салон във вид с нараснал комфорт. В салона са сложени диван и радиоапарат. Машината е обслужвана от военни водачи и се съхранява под засилена защита в хангара на северния регион на летището. След промяната на Вълко Червенков през 1956 година новият първи партиен началник Тодор Живков се доверява на военните водачи и техническото обслужване на държавната машина от 16-ти ров, като стартира да я употребява за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „ Ил-14 “ през 1956 година за гражданската авиация постанова преподготовка на български летци за употребата им. След усвояването на машините по-модерният аероплан се постанова при осъществяване на полети за обслужване на държавното управление.
В последвалите години Авиоотряд 28 употребява самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Еърбъс A319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ